Горещи клади в пазвата на юли
Все още помня - палеше нощта
горещи клади в пазвата на юли.
Светът бе нежни устни на жена,
ръце на мъж и знойна, лятна лудост.
Светът бе само твоите очи,
разгарящи безмилостно плътта ми,
светулки в мрака, песен на щурци
и устремът на жадните ти длани.
Край нас една ромóлеща река,
унесена, забрави да отплува.
А южен вятър, сънните цветя,
целуваше със полъха си влюбен.
Телата ни - кълбо от светлина,
се сляха със синкопа на земята.
И сухата, задъхана трева,
изгаряше под огъня им стапящ.
Все още помня - беше тази вечер
изваяна в прегръдките на Бога.
А споменът й - грешен и далечен,
и днес разпалва юлският ми огън.
© Мария Вергова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви от сърце!
-
Толкова чувствено! ❤️
-
Браво! Красива поезия и много добри метафори! Поздравления!
-
"Телата ни-кълбо от светлина,
се сляха със синкопа на земята."
Поздравления, Мария! -
Красиви, огнени картини... Летни пожари и в сърцето!
Красота! -
Хубаво!
-
Красиво, романтично!
Поздравления! -
"Край нас една ромóлеща река,
унесена, забрави да отплува."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Позволи си и пак помечтай
Как летиш като полъха летен из небесата -
понякога тъмни, понякога сини...
Отвори мислите и си пожелай
Да чуеш песента, само за тебе изпята -
В нея любовта все така да те води
Над безкрайни поля и пъстри житейски градини...