Горещи клади в пазвата на юли
Все още помня - палеше нощта
горещи клади в пазвата на юли.
Светът бе нежни устни на жена,
ръце на мъж и знойна, лятна лудост.
Светът бе само твоите очи,
разгарящи безмилостно плътта ми,
светулки в мрака, песен на щурци
и устремът на жадните ти длани.
Край нас една ромóлеща река,
унесена, забрави да отплува.
А южен вятър, сънните цветя,
целуваше със полъха си влюбен.
Телата ни - кълбо от светлина,
се сляха със синкопа на земята.
И сухата, задъхана трева,
изгаряше под огъня им стапящ.
Все още помня - беше тази вечер
изваяна в прегръдките на Бога.
А споменът й - грешен и далечен,
и днес разпалва юлският ми огън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
