6 nov 2005, 12:40

Горещина-на семейството ми и на всички,които се грижеха за мен докато имах висока температура

  Poesía
957 0 2

Горещина

На семейството ми и на всички
Които се грижиха за мен докато бях с висока
Температура



Горещина.Горещина.Горещина
изведнъж обзема цялото ти тяло.
Като дошла от ада топлина
превръща всичко във жарава.

Вода!Вода!Вода!Вода!Вода!
Шептят изпръхналите устни.
Но огънят не гасне със вода.
Жаравата не иска да те пусне.

А погледът ти като птица
замахва изтощен с крила.
Няма никъде водица...
Няма никъде чешма...

Внезапно-сила те обзема,
жаравата превръща се във дим.
Това са близките,приятели,съседа,
помогнали във този миг.

Добротата им те презарежда
и ти отново си добре.
Отново зареден си със надежда
от човешкото добро сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...