6 nov 2005, 12:40

Горещина-на семейството ми и на всички,които се грижеха за мен докато имах висока температура

  Poesía
953 0 2

Горещина

На семейството ми и на всички
Които се грижиха за мен докато бях с висока
Температура



Горещина.Горещина.Горещина
изведнъж обзема цялото ти тяло.
Като дошла от ада топлина
превръща всичко във жарава.

Вода!Вода!Вода!Вода!Вода!
Шептят изпръхналите устни.
Но огънят не гасне със вода.
Жаравата не иска да те пусне.

А погледът ти като птица
замахва изтощен с крила.
Няма никъде водица...
Няма никъде чешма...

Внезапно-сила те обзема,
жаравата превръща се във дим.
Това са близките,приятели,съседа,
помогнали във този миг.

Добротата им те презарежда
и ти отново си добре.
Отново зареден си със надежда
от човешкото добро сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....