Утрото изригва в пламъци,
зад хоризонти млечно бели
и лодките са вестоносни странници
с копнежи към брега поели.
Слънцето в душата ми наднича
зад мислите ми съкровени, нежни
и бялата ми риза безсрамно разсъблича
на самотни плажове безбрежни.
Залезите са оранжево вълшебни,
зад върхове на планини омайни
и облаците са принцове неземни,
в нощите с мечти потайни. ...