Утрото изригва в пламъци,
зад хоризонти млечно бели
и лодките са вестоносни странници
с копнежи към брега поели.
Слънцето в душата ми наднича
зад мислите ми съкровени, нежни
и бялата ми риза безсрамно разсъблича
на самотни плажове безбрежни.
Залезите са оранжево вълшебни,
зад върхове на планини омайни
и облаците са принцове неземни,
в нощите с мечти потайни.
Под звезди танцувам гола,
край огньове самодивски, диви
и вятърът ми е любовник страстен,
с пориви безкрайни и красиви,
и аз политам с птици в ято,
към безкрайно и горещо лято.
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.
Не се обиждам, благодаря за коментара.
Но за сега нека да оставя думата в смисъла на концепцията, в момента не ми идва друга дума.