Горест

6 oct 2019, 18:59

Poesía » Verso libre

700 1 0

В гърдите, майко

там присвива ме!

Болка, не една,

преследва ме където и да отида!

Никога не ще се отърва..

Спомените ме изгарят

и в сънищата ми се появяват!

Дом за мен не съществува,

откак ме сполетя!

Махни се,

не желая да те усещам!

Тлее моята душа..

А ти дори и не разбираш..

Лек единствен виждам аз

в едничката надежда

и тя се казва-Любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.