В гърдите, майко
там присвива ме!
Болка, не една,
преследва ме където и да отида!
Никога не ще се отърва..
Спомените ме изгарят
и в сънищата ми се появяват!
Дом за мен не съществува,
откак ме сполетя!
Махни се,
не желая да те усещам!
Тлее моята душа..
А ти дори и не разбираш..
Лек единствен виждам аз
в едничката надежда
и тя се казва-Любовта!
© Теодора Желева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
