Да бъде нощ, да ме убива дъжд
и нека да ме брули зачервената Луна.
Да бъде ден, но да вали
и вятърът косите ми да скубе.
Да бъда с теб, да ме изпиваш бавно,
да ме изсмукваш, докато умра,
но да знам, дори на смъртния си одър,
че твойта ласка е отровна.
© Захаринчо Методиев Todos los derechos reservados