Вървя по малката пътека
и Дух вълшебен ме понася.
Щурец подхваща песен лека,
врабец от клони му приглася.
Вървя по горската пътека,
сърцето ми любов оглася.
Тревата е зелена, мека,
цветенце мирис ми поднася.
Вървя по моята пътека,
душата ми за миг пораства.
И зная! Не е сам Човека!
И нека красотата властва!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados