^Parallax^ (Паралкас)
19 136
4 mar 2006, 23:09

Горски Чудеса 

  Poesía
1614 0 11

Слънчевият Бог над земята велико се издига,
огнено червен в златната си ладия пристига;
нежен бриз тъй пъргав леко охладен,
известява на спящата гора за идващия ден.


Сокол игрив през небето алено прелита,
мъничка мушица в паяжина копринена се вплита,
кафява катерица гризе шишарка сочна;
гората будна е, денят започна.


Чудна песен из между дърветата се носи,
напява я млада самодива с нозе си бели, боси.
Омайващ е гласът и, камбанен звук, кристално чист,
успява да разтърси и най-тежкия дървесен лист.


Елмазен дъжд нежно над горските покои се изсипва,
благоухан прашец от всяко цвете мигновено кипва;
мощен звук из мокрото небе отеква,
зверски гръм камъкът на две разцепва.


Слънчевият диск зад хоризонта се покри,
оставяйки след себе си бляскави звезди'
мрак се спусна, спокойна нощ дойте,
Луната светла в своите ръце света пое.

© Паралкас Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не стих, не картина, а анимационен филм!Много е живо!
  • определено си се върнал там където си искал, магично е

  • :РРР
  • хахаха Мерси много, Вержи!!! Наистина ме накара да се засмея Благодаря ти, както и на всички, които ми харесаха стихчето!
  • Мерси!
  • Чудесно е!!!
    Толкова прекрасни неща си описал...
    Поздрав!
  • Браво, приказно е и много красиво! Поздравления!
  • Благодаря ви много за думите Много ме зарадвахте! Опитах се да изглежда малко нереално с различни епитети. Мерси отново!
    Да, наистина много ни липсват подобни райски местенца.
  • Стих - красота!
  • Богдане,много е хубаво наистина!
    Привет!
  • Обожавам гори, лесове, горички и всички митове, легенди и същества вървящи в комплекта "гора".
    Стихчето определено ми допада. 6
Propuestas
: ??:??