Горски Чудеса
Слънчевият Бог над земята велико се издига,
огнено червен в златната си ладия пристига;
нежен бриз тъй пъргав леко охладен,
известява на спящата гора за идващия ден.
Сокол игрив през небето алено прелита,
мъничка мушица в паяжина копринена се вплита,
кафява катерица гризе шишарка сочна;
гората будна е, денят започна.
Чудна песен из между дърветата се носи,
напява я млада самодива с нозе си бели, боси.
Омайващ е гласът и, камбанен звук, кристално чист,
успява да разтърси и най-тежкия дървесен лист.
Елмазен дъжд нежно над горските покои се изсипва,
благоухан прашец от всяко цвете мигновено кипва;
мощен звук из мокрото небе отеква,
зверски гръм камъкът на две разцепва.
Слънчевият диск зад хоризонта се покри,
оставяйки след себе си бляскави звезди'
мрак се спусна, спокойна нощ дойте,
Луната светла в своите ръце света пое.
© Паралкас All rights reserved.
