31 oct 2009, 22:13

Горски приказки

1K 0 1

Малките животни сиви

бродят по пътечки криви.

Вятър ноемвряк забрули

листи, дренки, жълти дюли.

 

Лиса, ежко, котарана

сбират зимнина, прехрана.

Мишо, прилепчо и жабка

пият от росата капка.

 

А пък врабчо и змията

мяркат къщичка богата.

- Кой ли вътре ще живее?

Нека влезем и се сгреем!

 

И похлопали тъй плахо -

пуста била тая стряха.

И видели през стъклото

кости бели там да светят.

 

И затичали в уплаха,

и от ужас онемяха...

Котенцето пак заспива

покрай печката игрива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...