Oct 31, 2009, 10:13 PM

Горски приказки

1K 0 1

Малките животни сиви

бродят по пътечки криви.

Вятър ноемвряк забрули

листи, дренки, жълти дюли.

 

Лиса, ежко, котарана

сбират зимнина, прехрана.

Мишо, прилепчо и жабка

пият от росата капка.

 

А пък врабчо и змията

мяркат къщичка богата.

- Кой ли вътре ще живее?

Нека влезем и се сгреем!

 

И похлопали тъй плахо -

пуста била тая стряха.

И видели през стъклото

кости бели там да светят.

 

И затичали в уплаха,

и от ужас онемяха...

Котенцето пак заспива

покрай печката игрива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...