Oct 31, 2009, 10:13 PM

Горски приказки

1K 0 1

Малките животни сиви

бродят по пътечки криви.

Вятър ноемвряк забрули

листи, дренки, жълти дюли.

 

Лиса, ежко, котарана

сбират зимнина, прехрана.

Мишо, прилепчо и жабка

пият от росата капка.

 

А пък врабчо и змията

мяркат къщичка богата.

- Кой ли вътре ще живее?

Нека влезем и се сгреем!

 

И похлопали тъй плахо -

пуста била тая стряха.

И видели през стъклото

кости бели там да светят.

 

И затичали в уплаха,

и от ужас онемяха...

Котенцето пак заспива

покрай печката игрива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...