Oct 31, 2009, 10:13 PM

Горски приказки

1K 0 1

Малките животни сиви

бродят по пътечки криви.

Вятър ноемвряк забрули

листи, дренки, жълти дюли.

 

Лиса, ежко, котарана

сбират зимнина, прехрана.

Мишо, прилепчо и жабка

пият от росата капка.

 

А пък врабчо и змията

мяркат къщичка богата.

- Кой ли вътре ще живее?

Нека влезем и се сгреем!

 

И похлопали тъй плахо -

пуста била тая стряха.

И видели през стъклото

кости бели там да светят.

 

И затичали в уплаха,

и от ужас онемяха...

Котенцето пак заспива

покрай печката игрива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...