31 окт. 2009 г., 22:13

Горски приказки

1K 0 1

Малките животни сиви

бродят по пътечки криви.

Вятър ноемвряк забрули

листи, дренки, жълти дюли.

 

Лиса, ежко, котарана

сбират зимнина, прехрана.

Мишо, прилепчо и жабка

пият от росата капка.

 

А пък врабчо и змията

мяркат къщичка богата.

- Кой ли вътре ще живее?

Нека влезем и се сгреем!

 

И похлопали тъй плахо -

пуста била тая стряха.

И видели през стъклото

кости бели там да светят.

 

И затичали в уплаха,

и от ужас онемяха...

Котенцето пак заспива

покрай печката игрива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златко Тошков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...