TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
17 74
2 jul 2010, 8:23

Горящите мостове 

  Poesía » Filosófica
805 0 5

Горящите мостове

 

Текат реки от щастие и радост,

потоци от сълзи текат,

а  пренебрегнати, над тях, без капка жалост,

мостовете към миналото тлеещи горят.

 

Кристални са водите на живота бурен,

по руслото на съдбата си проправят път,

а незабележимо, антиогледално

мостовете към миналото горе си горят.

 

Подпалени със клечките на самозабрава,

полèти с керосин от нов живот,

горят мостовете и спомените във пламтяща клада,

горят, но нищо в тебе не разпалват този път.

 

Да вдигне ли човек тревога,

да се затича ли да ги гаси?

Какъв е смисълът  обаче,

когато от отсреща и малко  канче

никой не полива - пътя към твоя бряг за да  спаси.

 

На сутринта само овъглените,

бетонени опори

продължават самотни над реката да стоят,

та когато мине някой - да си спомни,

че към твоя бряг е водил този път.

© Момчето отАндалусия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С общи услия ще предобие по-приличен вид. Търпението е братовчед на съвършенството - за жалост аз нямам с него близки роднински връзки - избързах да го публикувам
  • Предпоследният катрен не ми хареса много, останалото - да
  • Благодаря ти за коментара Ронда. Наясно съм че на места не блести - просто стои на корковата ми дъска със задачи от няколко месеца - и просто ми се искаше да публикувам нещо и не го довърших както трябва - напоследък само започвам да пиша мотивирано и удрям на камък. Ще се радвам ако би мога да дадеш коктретни идеи където може да се подобри!
  • Благодаря ти за коментара Мариана. Обратната връзка е много важна когато човек пише с послание, което явно съм успял да пресъздам и то да стигне до теб.Мерси!
  • !!!Задълбочено, аналитично тълкуване!!!
    Натъжава, с песимизъм!!!
Propuestas
: ??:??