Горящите мостове
Горящите мостове
Текат реки от щастие и радост,
потоци от сълзи текат,
а пренебрегнати, над тях, без капка жалост,
мостовете към миналото тлеещи горят.
Кристални са водите на живота бурен,
по руслото на съдбата си проправят път,
а незабележимо, антиогледално
мостовете към миналото горе си горят.
Подпалени със клечките на самозабрава,
полèти с керосин от нов живот,
горят мостовете и спомените във пламтяща клада,
горят, но нищо в тебе не разпалват този път.
Да вдигне ли човек тревога,
да се затича ли да ги гаси?
Какъв е смисълът обаче,
когато от отсреща и малко канче
никой не полива - пътя към твоя бряг за да спаси.
На сутринта само овъглените,
бетонени опори
продължават самотни над реката да стоят,
та когато мине някой - да си спомни,
че към твоя бряг е водил този път.
© Момчето отАндалусия All rights reserved.
