Господ ме обича грешна;
Тук съм още - черно-бяла.
Нощем тичам жадна-прежадняла,
падам сутрин в бездна-яма.
Правилният ход е уж направо,
а по рачешката - грешка-смешка.
Дарба на гадателка ми трябва
вярното в десятката да целя.
И ветрецът братски да облъхне
белите нозе, щом се разсея.
Да не скачам като буболечка,
сламчица да яхна, за да оцелея.
Господ знае, времето разделно
няма как да ни таксува равно.
Топлите ботинки са сезонни,
всекиму не са по точна мярка.
Господ ме обича грешница.
Черните си точици не крия.
Калната трева не се оплаква.
Листопадът жълт ще я завие.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados