19.07.2016 г., 15:59

Господ ме обича грешна

530 0 0

Господ ме обича грешна;

Тук съм още  - черно-бяла.

Нощем тичам жадна-прежадняла,

падам сутрин в бездна-яма.

Правилният ход е уж направо,

а по рачешката - грешка-смешка.

Дарба на гадателка ми трябва

вярното в десятката да целя.

И ветрецът братски да облъхне

белите нозе, щом се разсея.

Да не скачам като буболечка,

сламчица да яхна, за да оцелея.

Господ знае, времето разделно

няма как да ни таксува равно.

Топлите ботинки са сезонни,

всекиму не са по точна мярка.

Господ ме обича грешница.

Черните си точици не крия.

Калната трева не се оплаква.

Листопадът жълт ще я завие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....