20 dic 2007, 11:23

Господ ми го причини

  Poesía » Otra
1.9K 0 13

                                    Господ ми го причини!! 

                          

 

Поглеждам на земята, а там роза сам-самичка,

сред цялата пустош  само едничка,

сълзи рони и вика с цял дъх,

покрита с бодли остри, заляти с кръв.

Толкова съм красива: каза тя!

А Господ май ми завидя

и покри ме с тези зли бодли,

а сега хората ми се радват само с очи.

Никой не иска да ме носи във ръка,

слагат ме във ваза, при други обикновени цветя!

Нима заслужавам отношение подобно,

нима за мене е достойно,

та аз съм роза, най-красива от цветята,

не ме оставяйте да изсъхна на земята!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря за всички мили думи!!!целувам ви всичките, но пепито ще я целувам повече!!!
  • Много хубав стих !!!

    Господ ми го причини,
    за да ме съхрани !
    Но който сърцето ми открие,
    макър с бодли,с любов ще ме обвие! - Бих казала аз !!!
  • Тоше, остави ме без дъх и без думи за пореден път Целувки
  • Браво!!!Много ми харесва
  • много е хубаво и красиво написано,не обвинявай Господ за нещо което ти е дал и то се е провалило,във всичко има смисал,със времето всичко ти става ясно ЗАшО Е СТАНАЛО,Господ казва:Обичай сърцето си и отмахвай скрабта от себе си защото полза от нея няма.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...