Господ ми го причини
Господ ми го причини!!
Поглеждам на земята, а там роза сам-самичка,
сред цялата пустош само едничка,
сълзи рони и вика с цял дъх,
покрита с бодли остри, заляти с кръв.
Толкова съм красива: каза тя!
А Господ май ми завидя
и покри ме с тези зли бодли,
а сега хората ми се радват само с очи.
Никой не иска да ме носи във ръка,
слагат ме във ваза, при други обикновени цветя!
Нима заслужавам отношение подобно,
нима за мене е достойно,
та аз съм роза, най-красива от цветята,
не ме оставяйте да изсъхна на земята!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Всички права запазени
