5 mar 2005, 13:47

Господар на сините вълни

  Poesía
1.5K 0 1
Господар на сините вълни

В нощ опасно непрогледна,
като снежен страж сега,
пръска струи от надежда
бяло-сребърна луна.

Тя морето укротява
с нежна струя светлина
и със тихи ветрове изпраща
кораба с опънати платна.

Той на път поел е неизвестен,
дълъг може би дори,
а под него спят дълбоко
черни морски дълбини.

Коръбът със сила пори
необятните води,
а луната пътя сочи
към невиждани земи.

Със силата на таз омая бяла
той на всичко знам ще устои.
Пътя си ще продължава
като господар на сините вълни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека нека, хубаво е.
    Много красиво си го описала.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...