5 mar 2005, 13:47

Господар на сините вълни

  Poesía
1.5K 0 1
Господар на сините вълни

В нощ опасно непрогледна,
като снежен страж сега,
пръска струи от надежда
бяло-сребърна луна.

Тя морето укротява
с нежна струя светлина
и със тихи ветрове изпраща
кораба с опънати платна.

Той на път поел е неизвестен,
дълъг може би дори,
а под него спят дълбоко
черни морски дълбини.

Коръбът със сила пори
необятните води,
а луната пътя сочи
към невиждани земи.

Със силата на таз омая бяла
той на всичко знам ще устои.
Пътя си ще продължава
като господар на сините вълни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека нека, хубаво е.
    Много красиво си го описала.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...