Господар на сините вълни
В нощ опасно непрогледна,
като снежен страж сега,
пръска струи от надежда
бяло-сребърна луна.
Тя морето укротява
с нежна струя светлина
и със тихи ветрове изпраща
кораба с опънати платна.
Той на път поел е неизвестен,
дълъг може би дори,
а под него спят дълбоко
черни морски дълбини.
Коръбът със сила пори
необятните води,
а луната пътя сочи
към невиждани земи.
Със силата на таз омая бяла
той на всичко знам ще устои.
Пътя си ще продължава
като господар на сините вълни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Симеонова Все права защищены
Нека нека, хубаво е.