Господар на сините вълни

В нощ опасно непрогледна,
като снежен страж сега,
пръска струи от надежда
бяло-сребърна луна.

Тя морето укротява
с нежна струя светлина
и със тихи ветрове изпраща
кораба с опънати платна.

Той на път поел е неизвестен,
дълъг може би дори,
а под него спят дълбоко
черни морски дълбини.

Коръбът със сила пори
необятните води,
а луната пътя сочи
към невиждани земи.

Със силата на таз омая бяла
той на всичко знам ще устои.
Пътя си ще продължава
като господар на сините вълни.