Господар на сините вълни
В нощ опасно непрогледна,
като снежен страж сега,
пръска струи от надежда
бяло-сребърна луна.
Тя морето укротява
с нежна струя светлина
и със тихи ветрове изпраща
кораба с опънати платна.
Той на път поел е неизвестен,
дълъг може би дори,
а под него спят дълбоко
черни морски дълбини.
Коръбът със сила пори
необятните води,
а луната пътя сочи
към невиждани земи.
Със силата на таз омая бяла
той на всичко знам ще устои.
Пътя си ще продължава
като господар на сините вълни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Симеонова Всички права запазени
Нека нека, хубаво е.