Mar 5, 2005, 1:47 PM

Господар на сините вълни

Poetry

1.5K 0 1

Господар на сините вълни

В нощ опасно непрогледна,
като снежен страж сега,
пръска струи от надежда
бяло-сребърна луна.

Тя морето укротява
с нежна струя светлина
и със тихи ветрове изпраща
кораба с опънати платна.

Той на път поел е неизвестен,
дълъг може би дори,
а под него спят дълбоко
черни морски дълбини.

Коръбът със сила пори
необятните води,
а луната пътя сочи
към невиждани земи.

Със силата на таз омая бяла
той на всичко знам ще устои.
Пътя си ще продължава
като господар на сините вълни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

joanna_vas (Йоанна)

Нека нека, хубаво е.
Много красиво си го описала.

2005-03-05T19:17:35+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0