4 mar 2014, 21:02

Господарка на лудостта

952 0 0

Господарка на лудостта

 

Ни звук, ни шепот, ни стон,

ни тайнствена сянка дори.

А под и стени от бетон

и на стената надпис "мълчи".

 

Мълча и се взирам във мрака,

търсейки нещо, знам ли какво?

Не ми е останало нищо да чакам,

или останало е само едно.

 

Бутилката с уиски отдавна е празна,

Буда си тръгна по белия дим,

а стаята е тиха и почти еднообразна

като стар и захвърлен килим.

 

Болят ме очите да гледам в тъмата,

трепери ръката, но какво от това?

Мними илюзии ще целува устата,

копняла за твоята гръд досега.

 

Ще хвърлям и чупя всичко във стаята,

ще легна на бетонния под уморен;

и когато заспя, пак теб ще сънувам;

пак теб, лудост - родена за мен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Городецки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...