Господарка на лудостта
Ни звук, ни шепот, ни стон,
ни тайнствена сянка дори.
А под и стени от бетон
и на стената надпис "мълчи".
Мълча и се взирам във мрака,
търсейки нещо, знам ли какво?
Не ми е останало нищо да чакам,
или останало е само едно.
Бутилката с уиски отдавна е празна,
Буда си тръгна по белия дим,
а стаята е тиха и почти еднообразна
като стар и захвърлен килим.
Болят ме очите да гледам в тъмата,
трепери ръката, но какво от това?
Мними илюзии ще целува устата,
копняла за твоята гръд досега.
Ще хвърлям и чупя всичко във стаята,
ще легна на бетонния под уморен;
и когато заспя, пак теб ще сънувам;
пак теб, лудост - родена за мен.
© Антон Городецки Todos los derechos reservados