Господарка на лудостта

Ни звук, ни шепот, ни стон,

ни тайнствена сянка дори.

А под и стени от бетон

и на стената надпис "мълчи".

Мълча и се взирам във мрака,

търсейки нещо, знам ли какво?

Не ми е останало нищо да чакам,

или останало е само едно.

Бутилката с уиски отдавна е празна,

Буда си тръгна по белия дим,

а стаята е тиха и почти еднообразна

като стар и захвърлен килим.

Болят ме очите да гледам в тъмата,

трепери ръката, но какво от това?

Мними илюзии ще целува устата,

копняла за твоята гръд досега.

Ще хвърлям и чупя всичко във стаята,

ще легна на бетонния под уморен;

и когато заспя, пак теб ще сънувам;

пак теб, лудост - родена за мен.