myworld (Аз)
284 845
22 abr 2014, 18:11

Господи 

  Poesía
577 0 7

И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Във дребния човешки ръст,
за да скитам полужив в деня ти.

Ти остави ме дори без дом,
без свещица да гори в сърцето.
И дъхът ми е ненужен стон,
пак изтръгнат от съня на клетник.

И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Аз не търся във живота мъст,
а да литна в миг след гибелта си!
















© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви Санвали и Миночка!
  • Много ми хареса,замислих се,такъв дълбок смисъл има!Поздрав!
  • Поздрав и от мен, Васил!

    Разговорите ни с Бог от чисто сърце дават резултат.
  • Благодаря ти Елена!
  • Поздрав Васил! Много ми хареса!
  • Благодаря ти М.
  • Стойностно! Хареса ми този разговор с Него!
Propuestas
: ??:??