Господи
И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Във дребния човешки ръст,
за да скитам полужив в деня ти.
Ти остави ме дори без дом,
без свещица да гори в сърцето.
И дъхът ми е ненужен стон,
пак изтръгнат от съня на клетник.
И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Аз не търся във живота мъст,
а да литна в миг след гибелта си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
