И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Във дребния човешки ръст,
за да скитам полужив в деня ти.
Ти остави ме дори без дом,
без свещица да гори в сърцето.
И дъхът ми е ненужен стон,
пак изтръгнат от съня на клетник.
И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Аз не търся във живота мъст,
а да литна в миг след гибелта си!
© Аз All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
