20 jul 2018, 3:18

Господи, благодаря ти 

  Poesía » Civil
365 0 3

Момче решѝ върха да покорява сам.

То беше устремено, ала липсваха нозе,

с които да прекрачи Шипка там.

Затуй пък силните тренирани ръце,

изкачваха нагоре стъпалата длан по длан.

Това момче бе днешният герой.

Поспираха за поздрав много хора

и мислеха: „Дали ще мога с този бой,

красиво и величествено нещо аз да сторя?

Пък после нека всички викат:“Браво!““

Момчето със усмивка ги подмина. 

Накрая там най-горе се изправи.

Щастлив, че покори върха със сила.

Ръце повдигна – взор в небе отправи

и рече сáмо: „ Господи, благодаря ти!“

 

18.07.2018 година

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Момчето се казва Пламен Любенов. Един истински герой, който ни показа, че върхът може се брани не само с камъни, дървета и трупове, но и със собственото тяло. Благодаря на Диана и Светулка.
  • Поздравления, за духа прегради няма!
  • "За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява". Така беше, нали?
Propuestas
: ??:??