Господи, благодаря ти
Момче решѝ върха да покорява сам.
То беше устремено, ала липсваха нозе,
с които да прекрачи Шипка там.
Затуй пък силните тренирани ръце,
изкачваха нагоре стъпалата длан по длан.
Това момче бе днешният герой.
Поспираха за поздрав много хора
и мислеха: „Дали ще мога с този бой,
красиво и величествено нещо аз да сторя?
Пък после нека всички викат:“Браво!““
Момчето със усмивка ги подмина.
Накрая там най-горе се изправи.
Щастлив, че покори върха със сила.
Ръце повдигна – взор в небе отправи
и рече сáмо: „ Господи, благодаря ти!“
18.07.2018 година
© Светлан Тонев All rights reserved.
