26 may 2012, 17:19

Господи, съди ме

1.1K 0 2

                                     

                              Не сега, ще си открадна малко светлина в нежността.

                              Господи, съди ме, всеки ден горя от суета.

                              

                              Не сега, ще си открадна малко топлина, във себе си горя.

                              Убих се, Господи, съди ме, няма да ми мине.

                              

                              Не сега, ще се скрия от малкото забравена лъжа.

                              Не е срамота не, Господи, съди ме за това.

 

                              Колко те боли, мое мъничко дете, истина ли е, усещаш ли сълзите?

                              Истина ли е, ще ми простиш ли злините?

 

                              Колко точно секунди трае смъртта, колко точно?

                              Тя има ли цена?

         

                              Господи, съди ме със вина.

                              Вярно ли е, ще ми се върне ли по две, ще ми се върне ли моето сърце?

 

                              Нямам очи, нямам мечти, огледалото пред мен дори мълчи.

                              Господи, съди ме, от гняв пожар е и кърви.

                             

                              Не сега, не, няма да пролея ни сълза.

                              Господ ще ме съди, само аз греша.

         

                              Всичко се забравя, но на себе си не ще простя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каква ли е твоята история, за да пишеш така?!!
  • „Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безсмислено.''
    „Портретът на Дориан Грей“ Оскар Уайлд

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...