26 мая 2012 г., 17:19

Господи, съди ме 

  Поэзия » Любовная
744 0 2

                                     

                              Не сега, ще си открадна малко светлина в нежността.

                              Господи, съди ме, всеки ден горя от суета.

                              

                              Не сега, ще си открадна малко топлина, във себе си горя.

                              Убих се, Господи, съди ме, няма да ми мине.

                              

                              Не сега, ще се скрия от малкото забравена лъжа.

                              Не е срамота не, Господи, съди ме за това.

 

                              Колко те боли, мое мъничко дете, истина ли е, усещаш ли сълзите?

                              Истина ли е, ще ми простиш ли злините?

 

                              Колко точно секунди трае смъртта, колко точно?

                              Тя има ли цена?

         

                              Господи, съди ме със вина.

                              Вярно ли е, ще ми се върне ли по две, ще ми се върне ли моето сърце?

 

                              Нямам очи, нямам мечти, огледалото пред мен дори мълчи.

                              Господи, съди ме, от гняв пожар е и кърви.

                             

                              Не сега, не, няма да пролея ни сълза.

                              Господ ще ме съди, само аз греша.

         

                              Всичко се забравя, но на себе си не ще простя.

© Мила Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Каква ли е твоята история, за да пишеш така?!!
  • „Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безсмислено.''
    „Портретът на Дориан Грей“ Оскар Уайлд
Предложения
: ??:??