Господи, съди ме
Не сега, ще си открадна малко светлина в нежността.
Господи, съди ме, всеки ден горя от суета.
Не сега, ще си открадна малко топлина, във себе си горя.
Убих се, Господи, съди ме, няма да ми мине.
Не сега, ще се скрия от малкото забравена лъжа.
Не е срамота не, Господи, съди ме за това.
Колко те боли, мое мъничко дете, истина ли е, усещаш ли сълзите?
Истина ли е, ще ми простиш ли злините?
Колко точно секунди трае смъртта, колко точно?
Тя има ли цена?
Господи, съди ме със вина.
Вярно ли е, ще ми се върне ли по две, ще ми се върне ли моето сърце?
Нямам очи, нямам мечти, огледалото пред мен дори мълчи.
Господи, съди ме, от гняв пожар е и кърви.
Не сега, не, няма да пролея ни сълза.
Господ ще ме съди, само аз греша.
Всичко се забравя, но на себе си не ще простя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Все права защищены
