Хайде, Господи, върни се
да си вземеш всичко ти.
Че откакто ти ми даде,
трупам лихви и сълзи.
Тук съм още, на Земята.
Пазех своята душа.
Но гостува ми съдбата
и за миг я разпиля.
И сега я пазя, скрита
в мойто тяло да кърви.
Как е? По-добре не питай,
веч не може да лети.
Че е мъртва и я влача
в свойто смъртно тяло аз.
И бъди ни ти палача,
този свят не е за нас.
Деница Дачева
© РозатаНаЙерихон Todos los derechos reservados