Хайде, Господи, върни се
да си вземеш всичко ти.
Че откакто ти ми даде,
трупам лихви и сълзи.
Тук съм още, на Земята.
Пазех своята душа.
Но гостува ми съдбата
и за миг я разпиля.
И сега я пазя, скрита
в мойто тяло да кърви.
Как е? По-добре не питай,
веч не може да лети.
Че е мъртва и я влача
в свойто смъртно тяло аз.
И бъди ни ти палача,
този свят не е за нас.
Деница Дачева
© РозатаНаЙерихон All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
