Госпожице Юлия
Госпожице Юлия
Госпожице Юлия – ти си цяла от пламъци!
Дишаш с мечти! Този вятър в очите ти
е като взрив – ще изгори някого. Морето
ти подари рокля – с типично райе, с полепнали
миди и тайни, с пясъчни кули и панделки
от течения. За кого е тая лятна стихия?
Сподели един от хитрите триста дявола,
дай ми по една раковина, солена вода
и чаена лъжичка от своите тайни.
Смехът ти реже с нож сърцето ми
и то отваря желания – да се случи чудото,
за което тъжа, за да стана принцеса.
И принцът да дойде бос, с вкоравена
от бури риза и душа, напоена с блясъци.
Госпожице Юлия, вземи ме на твоя кораб,
платната ще се издуят сами – триста мола
лъжи и надежди, звезден прах и една лимонада!
Госпожице Юлия, недей ме наказва
с безмълвие и битови спални комплекти!
Имам само едни сандали и излиняла от чакане
рокля. Душата ми е обременяла от сухи длани
и три имена в порядък – от първото е-ге-не
до последния празник на някой си сродник.
Тръгвам – без сак, но с торби от подръчни очаквания:
с малък розов сапун против праха на годините,
с няколко сини балона – да стигна до чайките,
с една книга – на Мишел Уелбек и разбирането,
че съм над тях. Щом искам да странствам
с теб и твоя любим – горещия любовник Юли,
отвъд този живот и неговите брегове – пренаселени от чужденци...
Разбирам само твоя език и съчинявам
писмо от душевни символи и синьо безумие...
Алеф – Аз съм, госпожице Юлия, първа,
на няколко пробега само след теб, и копнея
да бъда. Буки. Вяди – знам. Затова си разших сърдечния шев...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados
