Госпожице Юлия

Госпожице Юлия – ти си цяла от пламъци!

Дишаш с мечти! Този вятър в очите ти

е като взрив – ще изгори някого. Морето

ти подари рокля – с типично райе, с полепнали

миди и тайни, с пясъчни кули и панделки

от течения. За кого е тая лятна стихия?

Сподели един от хитрите триста дявола,

дай ми по една раковина, солена вода

и чаена лъжичка от своите тайни.

Смехът ти реже с нож сърцето ми

и то отваря желания – да се случи чудото,

за което тъжа, за да стана принцеса.

И принцът да дойде бос, с вкоравена

от бури риза и душа, напоена с блясъци.

Госпожице Юлия, вземи ме на твоя кораб,

платната ще се издуят сами – триста мола

лъжи и надежди, звезден прах и една лимонада!

Госпожице Юлия, недей ме наказва

с безмълвие и битови спални  комплекти!

Имам само едни сандали и излиняла от чакане

рокля. Душата ми е обременяла от сухи длани

и три имена в порядък – от първото е-ге-не

до последния празник на някой си сродник.

Тръгвам – без сак, но с торби от подръчни очаквания:

с малък розов сапун против праха на годините,

с няколко сини балона – да стигна до чайките,

с една книга – на Мишел Уелбек и разбирането,

че съм над тях. Щом искам да странствам

с теб и твоя любим – горещия любовник Юли,

отвъд този живот и неговите брегове – пренаселени от чужденци...

Разбирам само твоя език и съчинявам

писмо от душевни символи и синьо безумие...

Алеф – Аз съм, госпожице Юлия, първа,

на няколко пробега само след теб, и копнея

да бъда. Буки. Вяди – знам. Затова си разших сърдечния шев...