Госпожо Самота

melian4eto (Деси)
77 16

13 sept 2014, 20:29

Poesía » De amor

533 0 3

“Илюзия” нарече любовта ми -

зная, мили, трябваше така,

избор между плевели и тръни

ражда само болка и тъга.

Розите отдавна прецъфтяха,

ти не ми откъсна и една,

често си играехме на театър

с главна героиня Самота.

Искаше от всички да я гледат

и ролите избираше сама.

А ние се ранявахме със тебе

до нейния велик пиедестал.

Тя беше режисьор, но и актриса,

драмата и беше във кръвта,

водеше безкрайни репетиции

с волята на нашите сърца.

Вечер се изправяше на сцена

с познатия сценарий за любов,

докато ние странно вцепенени

се взирахме през клетки от стъкло.

И тази вечер не е по-различно,

препълнен е големият салон,

изискано, кокетно и себично

тя пак ще е готова за поклон.

А публиката бурно аплодира

красавицата с роза във ръка,

докато две души отзад умират

на трона Ви, г-жо Самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.