Госпожо Самота
“Илюзия” нарече любовта ми -
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха,
ти не ми откъсна и една,
често си играехме на театър
с главна героиня Самота.
Искаше от всички да я гледат
и ролите избираше сама.
А ние се ранявахме със тебе
до нейния велик пиедестал.
Тя беше режисьор, но и актриса,
драмата и беше във кръвта,
водеше безкрайни репетиции
с волята на нашите сърца.
Вечер се изправяше на сцена
с познатия сценарий за любов,
докато ние странно вцепенени
се взирахме през клетки от стъкло.
И тази вечер не е по-различно,
препълнен е големият салон,
изискано, кокетно и себично
тя пак ще е готова за поклон.
А публиката бурно аплодира
красавицата с роза във ръка,
докато две души отзад умират
на трона Ви, г-жо Самота.
© Деси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга."
Между плевели и тръни разстоянието
може да запълни самотата.
Ако е избягало приятелството
ако думите единствено раняват...
Харесах!Поздравления! -
Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
аз не искам да бъда сама...
Моите почести приемете,
но моля ви се от моят дом си вървете...
Нима някой за вас ме препоръча
или някой по телефона ви поръча?
Ваше Височество Самота,
аз няма да бъда сама!
Обикновено идвате тук точно на време,
но да пия кафето си с вас за мене е бреме.
Да разделям с вас леглото не желая вече...
Моля ви, вървете си! Далече!
Днес официално заявявам,
че не на Вас, на друг се отдавам!