Госпожо Самота
“Илюзия” нарече любовта ми -
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха,
ти не ми откъсна и една,
често си играехме на театър
с главна героиня Самота.
Искаше от всички да я гледат
и ролите избираше сама.
А ние се ранявахме със тебе
до нейния велик пиедестал.
Тя беше режисьор, но и актриса,
драмата и беше във кръвта,
водеше безкрайни репетиции
с волята на нашите сърца.
Вечер се изправяше на сцена
с познатия сценарий за любов,
докато ние странно вцепенени
се взирахме през клетки от стъкло.
И тази вечер не е по-различно,
препълнен е големият салон,
изискано, кокетно и себично
тя пак ще е готова за поклон.
А публиката бурно аплодира
красавицата с роза във ръка,
докато две души отзад умират
на трона Ви, г-жо Самота.
© Деси All rights reserved.
