Аз живях в много къщи
по-бездомна от просяк,
но не спирам да търся
дом, не постройка.
Дом, в който някога
вечер да се прибирам,
в който някой ме чака,
да отворим по бира.
Да разкажем небрежно
как е минал деня,
а след това нежно,
да се прегърнем в съня.
Да му сложим пердета,
да се скрием от злобата
и в домът ни да свети,
добре дошли да са Хората.
Да му мием прозорците
и да бършеме прах,
да е пълен с покъщнина
и с любов, и със смях..
...
Но животът е прост,
да не го усложняваме...
За теб съм поредният гост,
временно настаняване...
© Ива ВалМан Todos los derechos reservados