15.05.2024 г., 21:17

Гост

844 0 0

Аз живях в много къщи
по-бездомна от просяк,
но не спирам да търся
дом, не постройка.

 

Дом, в който някога
вечер да се прибирам,
в който някой ме чака, 
да отворим по бира.

 

Да разкажем небрежно
как е минал деня,
а след това нежно,
да се прегърнем в съня.

 

Да  му сложим пердета,
да се скрием от злобата
и в домът ни да свети,
добре дошли да са Хората.

 

Да му мием прозорците
и да бършеме прах,
да е пълен с покъщнина
и с любов, и със смях..

 

...

Но животът  е прост,
да не го усложняваме...
За теб съм поредният гост,
временно настаняване...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....