Наближава Нова година

и всички вкъщи се връщат,

стрелките мен – домакина

утешават и прегръщат.

На вратата мен ме чакат,

прецизно минутите броят

и пожелават тихо в мрака –

гостенино, на добър път!

Времето никога не спира

и те знаят тази волност,

но чакат – не се прибират,

да отида като техен гост.

Няма да влязат цяла вечер,

погледите им сочат към мен,

път е това – идвам отдалече –

така е, но някой друг ден.

На масата всичко е готово –

трапезата и ракията домашна,

късмет за началото ново –

за новата година безстрашна.

Чашите тази вечер са само две,

вдигайте за и вместо мене тост,

да бъда в наздравицата поне

и мечтата за неочакван гост.