17 dic 2013, 23:04

Гост за Нова година

  Poesía
612 0 0

Наближава Нова година

и всички вкъщи се връщат,

стрелките мен – домакина

утешават и прегръщат.

 

На вратата мен ме чакат,

прецизно минутите броят

и пожелават тихо в мрака –

гостенино, на добър път!

 

Времето никога не спира

и те знаят тази волност,

но чакат – не се прибират,

да отида като техен гост.

 

Няма да влязат цяла вечер,

погледите им сочат към мен,

път е това – идвам отдалече –

така е, но някой друг ден.

 

На масата всичко е готово –

трапезата и ракията домашна,

късмет за началото ново –

за новата година безстрашна.

 

Чашите тази вечер са само две,

вдигайте за и вместо мене тост,

да бъда в наздравицата поне

и мечтата за неочакван гост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...