Наближава Нова година
и всички вкъщи се връщат,
стрелките мен – домакина
утешават и прегръщат.
На вратата мен ме чакат,
прецизно минутите броят
и пожелават тихо в мрака –
гостенино, на добър път!
Времето никога не спира
и те знаят тази волност,
но чакат – не се прибират,
да отида като техен гост.
Няма да влязат цяла вечер,
погледите им сочат към мен,
път е това – идвам отдалече –
така е, но някой друг ден.
На масата всичко е готово –
трапезата и ракията домашна,
късмет за началото ново –
за новата година безстрашна.
Чашите тази вечер са само две,
вдигайте за и вместо мене тост,
да бъда в наздравицата поне
и мечтата за неочакван гост.
© Никица Христов Всички права запазени