17 дек. 2013 г., 23:04

Гост за Нова година

610 0 0

Наближава Нова година

и всички вкъщи се връщат,

стрелките мен – домакина

утешават и прегръщат.

 

На вратата мен ме чакат,

прецизно минутите броят

и пожелават тихо в мрака –

гостенино, на добър път!

 

Времето никога не спира

и те знаят тази волност,

но чакат – не се прибират,

да отида като техен гост.

 

Няма да влязат цяла вечер,

погледите им сочат към мен,

път е това – идвам отдалече –

така е, но някой друг ден.

 

На масата всичко е готово –

трапезата и ракията домашна,

късмет за началото ново –

за новата година безстрашна.

 

Чашите тази вечер са само две,

вдигайте за и вместо мене тост,

да бъда в наздравицата поне

и мечтата за неочакван гост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...