Гостенка
ГОСТЕНКА
Здравей! Не мина май че много време,
откакто бе във скромния ми дом...
Тъй свикнах с близостта ти покрай мене,
че вече не нахлуваш тук със взлом.
Та влез, кажи какво да ти предложа?
Край мене не остана нищо вече.
Но няма теб с това да те тревожа,
не искам да си мислиш, че ми пречиш.
Седни до мен. И нека нарушим
мълчанието на стаята ми празна.
Да си говорим. Даже да не спим!
Да бъдеш тук явно не е напразно…
Какво от туй, че вечно те отбягвах
и видех ли те, махах със ръка...
Признавам си, че тайно се надявах
далече аз от тебе да стоя.
Но ето - пак на прага ми те зърнах,
като стара приятелка добра...
Добре дошла! Не, няма да те върна!
Аз свикнах вече с тебе... Самота!
Павлина Соколова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
