26 янв. 2012 г., 09:51

Гостенка

Поэзия

759 1 3

ГОСТЕНКА

Здравей! Не мина май че много време,
откакто бе във скромния ми дом...
Тъй свикнах с близостта ти покрай мене,
че вече не нахлуваш тук със взлом.

Та влез, кажи какво да ти предложа?
Край мене не остана нищо вече.
Но няма теб с това да те тревожа,
не искам да си мислиш, че ми пречиш.

Седни до мен. И нека нарушим
мълчанието на стаята ми празна.
Да си говорим. Даже да не спим!
Да бъдеш тук явно не е напразно…

Какво от туй, че вечно те отбягвах
и видех ли те, махах със ръка...
Признавам си, че тайно се надявах
далече аз от тебе да стоя.

Но ето - пак на прага ми те зърнах,
като стара приятелка добра...
Добре дошла! Не, няма да те върна!
Аз свикнах вече с тебе... Самота!

Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Само каква приятелка е...!
Поздрав, Павлина!

2012-01-26T22:38:58+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2012-01-26T15:41:06+02:00
severianin (Валентин Чернев)

И темата е добре намерена, и поднасянето е интересно, има и поетична похватност. Но ми липсва, извини ме, искрената болка от самотата. Защото самота на 28 години - това е образ с малко фалшиви черти, моментен спазъм, преходно състояние. Желая бъдещи успехи.

2012-01-26T15:40:04+02:00