Гостенка
Полунощ е, в тихата ми стая
рисувам с вдъхновена длан,
до мене тишината няма
отдавна спи на стария диван.
И без това тя винаги мълчи,
понякога единствено въздиша,
и явно нещо и тежи,
щом аз сега за нея пиша.
На гости ми е всяка вечер
и даже ключ и дадох аз,
без нея ми е скучно вече,
дори да знам, че няма глас.
И всяка нощ и сипвам вино,
което тя дори не пипа,
и в тъжната ми стая синя
още един единствено въздиша!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Георгиева Todos los derechos reservados
