Полунощ е, в тихата ми стая
рисувам с вдъхновена длан,
до мене тишината няма
отдавна спи на стария диван.
И без това тя винаги мълчи,
понякога единствено въздиша,
и явно нещо и тежи,
щом аз сега за нея пиша.
На гости ми е всяка вечер
и даже ключ и дадох аз,
без нея ми е скучно вече,
дори да знам, че няма глас.
И всяка нощ и сипвам вино,
което тя дори не пипа,
и в тъжната ми стая синя
още един единствено въздиша!!!
© Виолета Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
