Полунощ е, в тихата ми стая
рисувам с вдъхновена длан,
до мене тишината няма
отдавна спи на стария диван.
И без това тя винаги мълчи,
понякога единствено въздиша,
и явно нещо и тежи,
щом аз сега за нея пиша.
На гости ми е всяка вечер
и даже ключ и дадох аз,
без нея ми е скучно вече,
дори да знам, че няма глас. ...