Полунощ е, в тихата ми стая

рисувам с вдъхновена длан,

до мене тишината няма

отдавна спи на стария диван.

И без това тя винаги мълчи,

понякога единствено въздиша,

и явно нещо и тежи,

щом аз сега за нея пиша.

На гости ми е всяка  вечер

и даже ключ и дадох аз,

без нея ми е скучно вече,

дори да знам, че няма глас.

И всяка нощ и сипвам вино,

което тя дори не пипа,

и в тъжната ми стая синя

още един единствено въздиша!!!