zlati_ival (Златка Вълкова)
34 3557
5 abr 2007, 1:03

ГОСТИ 

  Poesía
1163 0 22
   

 

След шумната превала на деня,

нащърбен ден  от битки и късмети,

похлопа се на входната врата:

"Та кой ли в този час се е досетил!?"

 

Отворих плахо пътната врата,

присветнах леко с вяра да го видя.

Не беше гоненото от нощта,

не беше безцигарния комшия...

 

Едно ДОВЕРИЕ покрай мен влетя,

красиво, ала  трудно със СЪМНЕНИЕ,

след тях пристъпи леко ГОРДОСТТА,

безименна от грозно ЧУЖДО МНЕНИЕ.

 

Прииждаха. От звучност   РЕВНОСТТА,

събуди и заспалото ТЪРПЕНИЕ.

С букети от изкуствени цветя

пристигна пожълтяло ЛИЦЕМЕРИЕ.

 

Един след друг, като развързан сноп

нахлуха със различност ПРИТЕСНЕНИЯ.

От снопа, изтъркулил се коноп,

доведе  пламенното ЛИЧНО  МНЕНИЕ.

 

Заспориха. Затропаха във такт:

кой мъдър бил, кой топлел вместо огън.

Без него как в житейския ни ад

ще се загубя тихо и без кой не мога...

 

А само ЛЮБОВТА с шептяща жар

 усмихна се на спорещите чувства...

Та кой ли в този свят не е разбрал -

как в безлюбовен смях е шумно-пусто.

© Златка Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??